Облагане на доходи от продажба на дялове

Данъчно облагане на физическо лице, при придобит доход от продажба или замяна на дялове по ЗДДФЛ, процес на прилагане на СИДДО.
За данъчното облагане на дадено физическо лице през определена данъчна година съществено и определящо значение има квалифицирането му като местно или чуждестранно лице.

Местните физически лица в Р. България са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните лица са носители на задължението само за придобити доходи от източници в Р. България /чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ/. По смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

При определяне качеството на лицето като местно следва да се вземат предвид и критериите определени в съответните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между Р България и съответната страна.

По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, като тези лица са данъчно задължени само за придобити доходи от източници в България /чл. 7 от ЗДДФЛ/. Доходите, които са от източник в България са изрично изброени в чл. 8 на ЗДДФЛ.

На основание чл. 37, ал. 1 ЗДДФЛ, с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат изброените в същата алинея доходи от източник в Република България (в т. ч. доходи от продажба на дялове-чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ), начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната.

Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от продажба на дялове, изплатени на чуждестранни физически лица, се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване.

Цената на придобиване на дяловете се определя съобразно определените правила в чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Доходът от продажба на дялове се смята за придобит при получаване на парите. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е 10 на сто, като данъкът се внася от лицето придобило дохода до 15 число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, т.к. за този вид доходи по чл. 37, ал. 1, т. 12 /продажба на дялове/ платеца на дохода дори да е предприятие или самоосигуряващо се лице, няма задължение да удържа и внася данъка / чл. 65, ал. 6 вр. .чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ/. За придобитите доходи от продажба на дялове, чуждестранните лица следва да съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ да подадат декларация по чл. 55, ал. 1 от с.з., като данъчната декларация по сила та чл. 56, ал. 2 от с.з. следва да се подаде в срока за внасяне на данъка.

Въз основа на подадената данъчна декларация по чл. 55 ЗДДФЛ за удържан данък по искане на чуждестранно физическо лице се издава удостоверение по образец за платен данък, което лицето може да ползва при определяне на данъчното задължение в страната, на която е местно. Искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена данъчната декларация по чл. 55 ЗДДФЛ (чл. 58 ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р. България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба, като в тях е регламентиран съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане.

По отношение на местните лица облагаемият доход от продажба или замяна на дялове се формира по реда на раздел V „Доходи от прехвърляне на права и имущество“. Облагаемият доход от продажба на дялове или замяна на дялове, акции, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през година загуби, определени за всяка конкретна сделка/чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ/. Съгласно ал. 4 на чл. 33 от с.з. реализирана печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. Документално доказаната цена на придобиване се определя по правилата на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33 придобит през данъчната година. За тези си доходи местното физическо лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината следваща годината на придобиване на дохода.

За да се възползва от облекченията, предвидени в договор за избягване на двойното данъчно облагане, чуждестранно лице трябва да подаде заявление по образец до данъчната администрация, като приложи документи, доказващи, че лицето:

е гражданин на договарящата държава по смисъла на съответния договор за избягване на двойното данъчно облагане;
е придобило дохода от източник в България;
не притежава място на стопанска дейност или определена база в България, с които да е свързан дохода;
изпълнява специалните изисквания за приложимост на договора или на отделни негови разпоредби по отношение на лицата, посочени в самия договор, в случаите, когато са предвидени такива специални изисквания в съответния договор.
Към заявлението трябва да се приложат писмени доказателства относно вида, основанието за получаване и размера на съответния доход.

Данъчните власти упражняват контрол по прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и извършват проверка или одит. В случаите, когато се извършва проверка, се издава становище за съществуването или несъществуването на основания за прилагане на данъчната спогодба на чуждестранното лице в срок от 60 дни от подаване на заявлението. Не произнасянето в законовия срок се счита за положително становище относно съществуването на основания за прилагане на данъчната спогодба.

Чуждестранното лице има право да обжалва отказа на данъчните власти да разрешат пряко прилагане на данъчната спогодба.

Авторът на статията, г-жа Евгения Николаева, е счетоводител с руски език в Германиа ООД.